Катя Белчева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

 

* * *

 

Катя Белчева

 

 

Вечерта,
когато се върна
за толкова кратко,
бях все още същата като вчера.
Гледах как правят ръб
на най-новия ти костюм
и тъмното ме поглъщаше
от стая в стая.

 

Обещай ми,
като подремнеш на дивана,
поне малко да си поиграем.

 

Утре ще съм пораснала.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. ноември 2008 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]