Димитър Димитров
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | съдържание
НЕВИДИМА
вчера обясни на мама за дъщерите на въздуха и за усмивките им - как приближават душите им с година към вечния живот.
невидима малка русалка идва с нея на училище, вплита мидички в косата й, събира й бижута на закуска.
подскача с нея по вълните, гмурка се под по-големите. когато някоя напълни ушите й, потупва я по гръбчето
и двете плюят, но само пяната.
Електронна публикация на 29. юли 2006 г. © 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!