Костадинка Лапкова
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | съдържание
ПОТОМЪЧЕН РИБАР
Всяка сутрин дои морето, снежнобялата му гръд, черната му козина, запененото мляко излива в кофа, разлива на котките да го излочат топлото море. Момчето му удавя малки котета, и се учи да стане възрастен.
Електронна публикация на 29. юли 2006 г. © 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!