Костадинка Лапкова
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | съдържание
ВИДИМА
Днес тенът й е еластичен, съмнителен през януари, така ще й е цяла седмица.
Ще се обелва видимо в невидимите рибни люспи по чипото носле, ще изсветлява в корените на косата руса
Ботушите й скърцат в пясъка и във солта, тя помни снежните вълни, свистенето на ските, загубеният глас и кашлицата.
Гласът й ще се върне,
чай от мента,
с цвета на очите му,
а дотогава няма да посмее да я попита дали се е научила да го обича.
Електронна публикация на 29. юли 2006 г. © 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!