В дълбоките часове на нощта
ти протягаше отвъдморски клони над мене.
И страниците светеха от зелената ти щедрост.
Сега стоя под твоята листнина.
Червената земя дими в тропическата следутрин.
И твоите листа шумят като ония страници в нощта.
Но минава негър, запрегнат в количка.
Той е гладен. На обед, във вид на ориз и боб,
Ще изяде мръсните хартии в нея.