Вид

Зорница Димитрова

Такъв е ритъмът;
шум и замърсени от очи поляни,
недра на планети.
Тя се обръща
и към последния сух ствол -
самата нейна куха хралупа,
обгърната чак до корема
от видимост, тайни.
Там момичето целува бял и чист череп.
Часовете се сключват над тях
като венец или ръка.

върни се | съдържание | продължи