Лодката на утрото

Зорница Димитрова

Виждам лодката, забелязвам я,
И това е лодка, казвам си,
Въпреки че основно сме сами
И останалото се заключaва в хитри ходове
Срещу водата. Очите, защото това са очи,
Начертават кратък завой: пръстта, скритите корени
На добротата, този малък сън.
Сянката: стара е, едва ли работи.

върни се | съдържание | продължи