Зорница Димитрова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Моята стая

 

Зорница Димитрова

 

 

Стаята ми е кухина
в която ехтят скрити крачки
и жужат пчели.
Мека хралупа
която мебелите са разделили
на места и празнини.
Ъгълът на разбирането
в диагонал
с ъгъла на прекомерното говорене.
Стената за ритници и стената за замеряне
събират още един.
Стартовата линия на унеса
е разграфена на квадрати. Следва легло.
Това е описание в здрача.
Понякога зад малката завеса
просветва врата
и тогава мога да изляза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 13. август 2005 г.

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]