Уилям Сароян

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

Из „Тигърът на Трейси“

 

Уилям Сароян

 

Превод от английски: Нели Константинова

 

 

         Беше през обедната почивка. Трейси седеше на слънце на стъпалата пред входа на фирмата и слушаше как Нимо, Пебърди и Рингърт си говорят за високото положение, което са достигнали в света на кафето благодарение на своето предано дегустиране. От време на време Трейси се опитваше да намери рима на някоя дума за песента, която съчиняваше, но тя така си и остана недовършена.
         Тъкмо се опитваше да разбере какво бе казал тигърът, когато по Уорън стрийт се зададе момиче в тясно прилепнала жълта плетена рокля. Беше с ужасно дълга черна коса, сресана на прав път, толкова буйна, че приличаше на грива. Имаше страшно жив блясък и наелектризирано пропукваше. Тигърът на Трейси сви мускули, грациозната му глава се обтегна напред към момичето, опашката му се изопна и се скова съвсем неподвижно, като едва забележимо потрепваше. После тигърът глухо и мощно изръмжа: Ауъъъ!
         Професионалистите дегустатори чуха ръмженето и удивено се обърнаха към Трейси, защото никога дотогава не бяха чували такъв изключителен звук.
         - О! - каза Трейси на тигъра. - Сега разбрах.
         - Ауъъъ! - повтори тигърът, ръмжейки сякаш от болка, и още по-силно обтегна глава напред. Тогаз погледът на Трейси се гмурна в очите на момичето. Ръмженето и гмурването станаха съвсем едновременно. Момичето дочу ръмженето, усети гмуркането, поспря едва, леко се усмихна, изпъна още повече прилепналата жълта плетена рокля и отмина с танцуващи стъпки, а ръмженето на тигъра премина в леко стенание.
         - Така ли казват в Калифорния? - попита Нимо.
         - Ауъъъ - рече Трейси.
         - Кажи го пак - рече Пебърди.
         Трейси повтори, а в същото време гледаше след отминаващото момиче и тигъра, който с едри скокове се втурна след него.
         - Чу ли Рингърт? - рече Пебърди. - Как викали в Калифорния, като видят такава хубавица.
         - Бъди спокоен - каза Рингърт, - чух.
         - Чул си го - рече Нимо, - ама можеш ли да го кажеш?
         - Разбира се, че не мога - отвърна Рингърт - и никой от вас, старите дегустатори, не може да го направи.
         Дегустаторите на кафе се съгласиха, признавайки, че не ще могат да го сторят, и после всички се върнаха на работа. Тигърът следваше Трейси с едри скокове от камарата чували с кафе до далечния склад на компанията, пренебрегвайки пътеката. Цял следобед Трейси подхвърляше чувалите, сякаш бяха кесийки с фасул.
         - Която и да е тя - каза той на тигъра, - сигурно работи някъде наблизо. Ще я видя утре през обедната почивка, вдругиден също ще я видя и тогава ще я поканя на обяд.
         Трейси говори на тигъра целия следобед, но тигърът само ръмжеше. От време на време другите носачи дочуваха ръмженето. Всичките бяха млади хора и искаха да го имитират, но то бе неподражаемо. Трябва да имаш тигър. Един от тях на име Калъни почти можа да го постигне и самоуверено заяви на Трейси, че каквото и да направи някой от Калифорния, ще го направи и той, защото е от Тексас.
         - Утре, вдругиден, по-вдругиден - говореше Трейси на тигъра, - и после ще я поканя на обяд.
         Както и очакваше, планът се осъществи.
         Тя седеше срещу Трейси на масата в кафене „Окей“ и двамата се хранеха, а тигърът обикаляше с дебнещата си походка около масата и гледаше да не ръмжи или да не преглъща.
         - Казвам се Том Трейси - рече Трейси.
         - Знам - каза момичето - казахте ми.
         - Забравил съм.
         — Знам. Казахте ми го три пъти. И се казвате Томас, а не Том, нали?
         - Да - каза Трейси. - Томас Трейси. Това ми е името. Това е цялото ми име. Искам да кажа, това е само моето име. А името на човека не е всичко.
         - А как ви е второто име? - попита момичето.
         - Нямам - рече Трейси. - Само Томас Трейси. За по-кратко Том, ако искате да ми викате на галено.
         - Не искам - каза момичето.
         - Не искате? - възкликна Трейси, защото тази забележка бе от голямо значение за него. Той чак потръпна, обнадежден от прекрасното естество на това значение. Потръпна и забеляза, че тигърът се взира в нещо тъй напрегнато, че цялото му тяло потрепва. Обърна се да види в какво се взира тигърът и откри, че е млада тигрица.
         - Не искате? - повтори Трейси.
         - Да - каза момичето. - Томас Трейси ми харесва тъй, както си е. А няма ли да попитате аз как се казвам?
         - Как се казвате? - попита Трейси с понижен глас.
         - Лора Лути - каза момичето.
         - О! - промълви Трейси. - О, Лора Лути.
         - Харесва ли ви?
         - Дали ми харесва? О, Лора Лути! Лора Лути! Двата тигъра се гонеха около Лора Лути и Томас Трейси, докато те обядваха и продължиха да се гонят, когато те се нахраниха и отидоха до касата, където Трейси пусна осемдесет и пет цента за обяда на двамата.
         Какво значение имаха парите!
         На улицата Трейси взе Лора за ръка и така минаха край „Ото Сейфанг“, край Нимо, Пебърди и Рингърт, които бяха наизлезли отпред. Двата тигъра вървяха невъзмутимо един до друг. Трейси изпрати Лора до службата й, две преки по-надолу на Уорън стрийт, недалеч от доковете, където тя работеше като стенограф.
         - Утре? - попита той, без да знае какво точно иска да каже, но разчиташе, че тя ще знае.
         - Да - отвърна Лора.
         Тигърът на Трейси изръмжа. Тигърът на Лора снижи глава полуусмихнат и се обърна.
         Трейси се върна в „Ото Сейфанг“ при дегустаторите на кафе, които още седяха отпред.
         - Трейси - каза Нимо, надявам се да живея достатъчно дълго, за да видя какво ще излезе от това.
         - Разбира се - рече Трейси. Говореше с гняв и прямота. - Ще живееш, Нимо, защото си длъжен.
         Тигърът сега бе застанал по средата на тротоара, втренчен в пространството.
         Същия този ден като си тръгна за вкъщи след работа, Трейси видя, че тигърът стои все така посред тротоара и самият той се спря до него, заставайки на пътя на оживения след работния ден човешки поток. Стоя там до тигъра дълго време, после се обърна и се запъти към метрото заедно с тигъра, който неохотно го последва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. май 2014 г.
Публикация в кн. „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света“, У. Сароян, пр. Н. Константинова,
Изд. „Христо Г. Данов“, Пл., 1971 г.
© 1998-2027 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]