Мисълта навън изскочи като заек
в равнината зад скала огромна
ох, той беше бял подскачащ заек
и метличината стана свят червен
за радостта му, в този ден сред равнината
сив ден преминал пряко ветровете
в зимата, сив ден върху искрящото море
на три мили път от островния пролив
ден върховен, стигнал края на годината
до мълчание разкъсало сърцето, ох
бял заек скача, вижте го бял заек